Първите известни централни отоплителни системи датират от Древен Рим, където отоплението в обществените бани се осигурявало от подово греене, водата се загрявала в пещи и циркулирала чрез каменни канали, поддържайки домовете ги топли.
В САЩ около 55% от домовете използват газ за отопление, като газът е най-използваният източник на отопление в страната.
През 17-ти век, в Европа, богатите хора наемали слуги да спят в леглата преди тях, за да ги подгреят, поради липсата на ефективни отоплителни системи.
Според Световната банка, около 2,7 милиарда хора по света използват нездравословни методи за отопление, като открит огън или неефективни горивни уреди, което води до сериозни проблеми за здравето и околната среда.
В Япония, някои традиционни къщи използват техниката на "котацу", където стаята е обградена от въглен в отвор в пода, което позволява на топлината да се разпространява в помещението.
В края на 19-ти век, изобретяването на радиаторите промени начина, по който домовете се отопляват. Тези метални устройства, първоначално създадени за отопление на парни локомотиви, бързо станаха популярни за домашна употреба.
В Дания се намира "Копенхагенска геотермална мрежа", която е най-голямата в света. Тя използва геотермална енергия за отопление на близо 97% от домовете и 99% от обществените сгради в Копенхаген.
Норвегия е първата държава в света, която въвежда забрана за продажбата на нови домашни отоплителни уреди, работещи на течно гориво (като дизел и петрол), с цел намаляване на вредните емисии.
През зимата на 1940 година, когато Дания била окупирана от нацистите, хората използвали гореща вода от местната електроцентрала, за да отопляват домовете си, тъй като германските войници контролирали доставките на газ и въглища.
В Китай се произвеждат и продават топки от сухи изпражнения на йакове. Те се използват като алтернатива на дървесното гориво за отопление и готвене.
През 1980 година в Джорджия, САЩ, използването на отоплителни уреди на дървени въглища било забранено заради опасността от отровяване с въглероден оксид.
В Германия има традиция за изграждане на "каминни дяволи", които са малки керамични статуетки, представляващи дяволчета, които се поставят в камините, за да изглеждат като че ли дяволът изпуска огън.